Отваряне на втори конкурс през 2019 г. в сектор "Телекомуникации" от Механизма за свързване на Европа

На 4 юли 2019 г. ще бъде отворен втория конкурс за 2019 г. в сектор „Телекомуникации“ от Механизма за свързване на Европа. Предложенията за проекти могат да се подават до 14 ноември 2019 г. по следните теми:

1. CEF-TC-2019-2: Свободен достъп до данни от обществения сектор (Public Open Data)

Основните цели през 2016 г. бяха подобряване на достъпа до повторно използване на информация от публичния сектор; нарастване на броя на публикуваните данни; нарастване на броя на услугите и продуктите, създадени от повторното използване; подкрепа на устойчивостта на инфраструктурите на Европейския портал за отворени данни.

През 2017 г. основен приоритет беше използването на публичните данни и суперкомпютрите като първа стъпка за създаване на ново поколение инфраструктури за цифрови услуги, подкрепящи приоритетите на цифровия единен пазар.

През 2018 г. бяха предприети мерки във връзка с необходимостта от услуги, осигуряващи достъп до високопроизводителни изчисления, съхранение и управление на данни. Конкурсът през 2018 г. беше за предложения за проекти по три теми: 1) подкрепа за повторното използване на информация, която може да бъде намерена чрез Европейския портал за данни (European Data Portal); 2) генериране на трансгранични услуги, осигуряващи достъп (преглед и изтегляне) на хармонизиран тематичен набор от данни със свободен достъп и съответните метаданни; 3) създаване на нови услуги за достъп с цел повишаване на капацитета на високопроизводителните изчисления.

Общата цел през 2019 е да се подпомогне развитието на информационни продукти и услуги, основаващи се на повторното използване на данни от публичния сектор и от частния сектор. Предложенията следва да се отнасят за генерирането на трансгранични услуги и/или услуги между домейни. Дейностите ще трябва да подкрепят разгръщането на нови иновативни услуги, по-специално интегрирането/развитието на екосистеми, подкрепяни от отворени платформи, като се използват статични и/или данни в реално време, до които е получен достъп или които са достъпни чрез подходящи съществуващи или новоразработени интерфейси за приложно програмиране. Хармонизирането следва да обхваща съдържанието на данните, степента на подробност, където е приложимо (например еквивалентна степен на детайлност при геопространствените данни), структурата на данните, семантична структура. Дейностите могат да включват разглеждане на въпроси, свързани с подкрепата за внедряването на утвърдени отворени инфраструктури за данни в държавите членки, улесняване на хармонизацията/оперативната съвместимост между различни домейни и/или различни равнища на управление.

Ще трябва да се направи оценка на въздействието на прилаганите решения и да се съберат примери за повторна употреба, за да се направи оценка за очакваните ползи за гражданите и/или предприятия

Предложенията за проекти трябва да бъдат подадени от консорциум, състоящ се минимум от 2 юридически лица (ЮЛ) от една или повече държави членки или от държавите от Европейското икономическо пространство, участващи в МСЕ (Норвегия и Исландия). Поне един от участниците в консорциума трябва да бъде от публичния сектор. Бюджетът е 5 млн. евро, а индикативната продължителност на проектите 3 години. Финансирането от ЕК е до 75 % от допустимите преки разходи плюс 7 % непреки разходи.

2. CEF-TC-2019-2: Киберсигурност (Cybersecurity)

Дейностите по Работни програми 2016 и 2017 имаха за цел да дадат възможност на държавите членки да развият капацитета на националните центрове за действие при инциденти в информационната сигурност (CSIRT) на местно равнище. Това е необходимо за оперативната съвместимост на техните възможности с механизма за сътрудничество (MeliCERTs), създаден в рамките по Работна програма 2015.

Дейностите по Работна програма 2018 предвиждаха развитие на капацитета не само на националните центрове за действие при инциденти в информационната сигурност, но и на оператори на съществени услуги, доставчици на цифрови услуги и национални компетентни органи по Директива (EС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (NIS директива).

Дейностите през 2019 г. ще продължат да подкрепят укрепването на капацитета в областта на киберсигурността в ЕС – на национални компетентни органи, единни звена за контакт, оператори на съществени услуги, доставчици на цифрови услуги, както и на националните центрове за действие при инциденти в информационната сигурност. Дейностите  могат да включват инфраструктура или меки мерки като развитие на умения.

Ключовият акцент е върху подобряването на оперативните капацитети в областта на киберсигурността на всички заинтересовани участници съгласно NIS директивата. Примерните дейности могат да включват: придобиване и експлоатация на ИТ системи на национално равнище; експериментални тестови платформи, включително инфраструктура за киберпространство; обучения; одит и др. Може да бъде включена и структурна подкрепа, съдържаща организационен анализ; управление на риска и др.

Приоритет ще бъде даден на операторите на основни услуги както в публичния, така и в частния сектор, които инвестират в подобрена инфраструктура в областта на киберсигурността.

Бюджетът е 10 млн. евро, а индикативната продължителност на проектите 3 години. Финансирането от ЕК е до 75 % от допустимите преки разходи плюс 7 % непреки разходи.

3. CEF-TC-2019-2: Електронни обществени поръчки (eProcuremnet)

Първата дейност, подпомагана по тази тема, беше прилагането на системата e-Certis през 2015 г. eCertis е информационна система, която помага, за да се установят различни сертификати, изисквани при процедури за възлагане на обществени поръчки в целия ЕС. През 2016 г. беше добавена втора дейност, като бе насърчено използването на Единния Европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). Единният европейски документ за обществени поръчки е лична декларация за финансовото състояние, способностите и годността на дружеството да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка.

През 2017 г. беше добавен интерфейсът eTendering (платформа за електронно възлагане на обществени поръчки), а през 2018 г.  – прилагането на регистрите на договорите.

През 2019 г. ще продължи подкрепата на дейностите, стартирали през предишните години като: Единния Европейски документ за обществени поръчки, e-Certis, eTendering и регистъра на договорите. Три допълнителни дейности ще бъдат добавени през 2019 г.: взаимно свързване на обявления; поправяне на данни в отворен формат и прилагането на електронни формуляри за обществени поръчки (eForms); актуализиране на регламента за изпълнение на ЕК за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки.

Приоритет ще бъде даден на национални решения и на прилагането на електронни формуляри за обществени поръчки (eForms).

Предложенията за проекти трябва да бъдат подадени от консорциум, състоящ се минимум от 2 публични или частни организации, от една или повече държави членки или от държавите от Европейското икономическо пространство, участващи в МСЕ (Норвегия и Исландия). Бюджетът е 3 млн. евро, а индикативната продължителност на проектите – 1.5 г. Финансирането от ЕК е до 75 % от допустимите преки разходи плюс 7 % непреки разходи.

4. CEF-TC-2019-2: Електронно здравеопазване (eHealth)

Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване насърчава сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки с цел предоставяне на устойчиви системи и услуги за електронно здравеопазване на европейско равнище.

През 2017 г. Европейската комисия подкрепи държавите членки в разработването и разгръщането на националните звена за контакт за електронното здравеопазване и въведе рамки за тестване и одит, които да бъдат използвани за оценка на готовността на страната да се присъедини към трансграничните информационни услуги в областта на електронното здравеопазване. 22 държави членки вече са получили финансиране, за да създадат свои национални звена за контакт в областта на електронното здравеопазване, които да започнат да обменят трансгранични данни за електронните рецепти и здравните досиета на пациентите.

През 2019 г. подкрепата ще продължи да бъде насочена към създаването и по-нататъшното техническо развитие на националните звена за контакт в областта на електронното здравеопазване, за да се даде възможност за трансграничния обмен на данни от електронни рецепти и здравните досиета на пациенти. Това включва разходите за привеждане в съответствие с новите изисквания за тези държави, които вече предоставят услугите. Акцентът ще бъде както върху държавите, които все още желаят да се присъединят към трансграничния обмен на данни, така и към държавите, които вече са създали своите национални звена за контакт в областта на електронното здравеопазване и биха искали да разширят своите услуги. През 2019 г. няма да се предоставя финансова подкрепа за 24-те Европейски референтни мрежи (ERNs).

Предложението за проект следва да се подаде само от една организация, не е позволено създаване на консорциум. Тази организация трябва да има подкрепата на националния орган, отговарящ за електронното здравеопазване. Максималното съфинансиране за държава е 1 млн. евро. Ще се дава приоритет на предложения за проекти на: (1) нови държави или региони, които се присъединяват към обмена на данни от електронни рецепти и данни за пациенти и (2) държави, които добавят нови услуги и създават нови възможности за обмен с държави, които вече са се присъединили към нея. Възможността за свързване с националната инфраструктура ще бъде важен елемент от оценката на въздействието.

Бюджетът е 5 млн. евро, т.е. ще бъдат финансирани 5 проекта. Очаква се проектите да бъдат с продължителност 2-4 години. Финансирането от ЕК е до 75 % от допустимите преки разходи плюс 7 % непреки разходи.

 

5. CEF-TC-2019-2: Европейски портал за електронно правосъдие (eJustice)

От 16 юли 2010 г. е в експлоатация Европейския портал за електронно правосъдие (eJustice), който непрекъснато се разширява с ново съдържание и електронни услуги. Успоредно с портала, голям консорциум от държави членки (Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Норвегия Полша, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания) изпълнява широкомащабен пилотен проект         е-CODEX за създаване на сигурна система за трансгранична електронна комуникация в рамките на съдебната система (www.e-codex.eu).

Финансирането през 2018 г. позволи да продължи поддържането и развитието на основната платформа e-CODEX от консорциум от публични администрации на държавите членки.

Финансирането на основните услуги по Механизма за свързване на Европа през 2016, 2017 и 2018 г. позволи да голям брой държави членки да се присъединят към съществуващите модули на основната платформа e-CODEX.

Основната цел на „Европейски портал за електронно правосъдие“ през 2019 е да продължи да се насърчава взаимното свързване на общите услуги в държавите членки на ЕС, което ще позволи на модулите на портала за електронно правосъдие да имат по-голяма аудитория и посещаемост и по този начин по-добре да изпълняват своята обществена функция.

Подробностите зависят от  характера на модула, към който ще се извършва присъединяването:

  • Модул „Електронни доказателства“ – държавите членки следва да предприемат всички организационни и технически стъпки за осигуряване на свързване към Европейската платформа за електронни доказателства, децентрализирана мрежа от национални портали за комуникация помежду си чрез e-CODEX. Това може да доведе до инсталиране на точка за достъп до e-CODEX (ако все още не е налична), и да я свърже или с референтното приложение на Европейската комисия, или с подобрени национални решения, които вече са налице.

Допустими организации за модул „Електронни доказателства“ – компетентните национални публични администрации, напр. прокуратурите.

  • Модул „Достъп до e-CODEX“ – подкрепа за държавите членки да се присъединят към процедурата „Европейска заповед за плащане“, Европейската процедура за искове с малък материален интерес или към други приоритетни пилотни проекти, идентифицирани в Плана за действие в областта на европейското електронно правосъдие за периода 2019-2023 г. Приоритет ще бъде даден на предложения за проекти, които предвиждат и възможност за изпращане на отговори от национални съдилища чрез e-CODEX до потребителите на e-Justice.

Държавите членки се приканват да представят предложение, което обхваща една или повече от следните дейности:

- дейности, свързани с разгръщането, конфигурирането, тестването и експлоатацията на точка за достъп за електронна доставка на документи (eDelivery).

- дейности, свързани с внедряването, адаптирането, конфигурирането, тестването и експлоатацията на конектора e-CODEX (или на друг съществуващ софтуер на трета страна, който може да изпълнява същата роля с минимално адаптиране) – генериране на необходимите доказателства за приемане, валидиране на подписа и др.

- набор от дейности за всеки съдебен процес във връзка със задачи, отнасящи се до: свързването на националната инфраструктура към платформата за електронно доставяне (eDelivery); създаването и потреблението на файлове във формат XML, PDF и други видове файлове от предварително договорен трансграничен формат; тестване и функциониране на системата.

Допустими организации за модул e-CODEX: компетентните национални публични администрации.

  • Модул „Взаимно свързване на регистрите за производствата по несъстоятелност“ – националните регистри следва да прилагат съответните спецификации за уеб услуги, необходими за комуникация с основната платформа за услуги.

Допустими организации – национални държавни администрации, с правомощия за водене на търговските регистри или регистрите за производствата по несъстоятелност.

  • Модул „Интегриране на електронни многоезикови стандартни форми в националните системи за електронно управление“

Допустими организации – публичен орган, компетентен за издаване или получаване на официални документи (съгласно определението в чл. 3(1) от Регламент 2016/1191), централни органи (съгласно определението в чл. 3(6) от Регламент 2016/1191)  или други публични органи, отговарящи за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/1191.

Всяко предложение за проект по съответния модул може да включва до три вида дейности:

•    свързване: обхваща всички дейности, свързани с: разработването на специфичен софтуер за свързване; измененията и адаптациите на съществуващите информационни системи, напр: инсталиране и конфигуриране на хардуерна и софтуерна инфраструктура; необходимата адаптация в съществуващите софтуерни решения и източници на данни; въвеждане на общата услуга; местни и интеграционни тестове; управление на проекта и др.

•    експлоатация: покрива оперативните разходи, като например хостинг, придобиване на сертификати или софтуерни лицензии, техническа помощ и др.;

•    поддръжка: обхваща всички дейности, необходими за поддържане на специфичния софтуер за свързване и съответната конфигурация. Това включва адаптивна поддръжка (смяна на софтуера, за да се работи в променяща се инфраструктура), последваща поддръжка (смяна на софтуера с цел адаптиране към променящите се изисквания, като например промени в основната платформа или в националната услуга) и др.

Предложенията за проекти по съответните модули могат да се подадат от една организация или от консорциум от организации, посочени за допустими в съответния модул. Въвеждането на решение за електронно доставяне на документи (eDelivery) може да бъде част от предложението.

В случай на подадени прекалено голям брой предложения за проекти, проектите по модул за електронни доказателства ще се считат за първи приоритет, заявленията за свързване на регистрите по несъстоятелност ще се считат за втори приоритет и заявленията за всеки от другите модули ще се считат за трети приоритет.

Бюджетът е 3 млн. евро за всички модули, а продължителността на проектите – 2 години. Финансирането от ЕК е до 75 % от допустимите преки разходи плюс 7 % непреки разходи.

 

6. CEF-TC-2019-2: Европейска платформа за умения и работни места в областта на цифровите технологии

ЕС е изправен пред критичен недостиг както на основни, така и на усъвършенствани цифрови умения – повече от 40 % от гражданите на ЕС нямат основни умения в областта на цифровите технологии. Развитието на цифровите умения на всички равнища е необходимо, за да се даде възможност за внедряване на нови технологии в икономиката, за увеличаване на производителността и за подкрепа на растежа. ЕС въведе няколко инициативи за справяне с това предизвикателство, включително Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии и нейните национални подразделения.

Това, което е необходимо сега е да се изгради мрежа от национални платформи и да се дадат повече правомощия на националните коалиции за умения и работни места в областта на цифровите технологии. Целта е да се подкрепи създаването на Европейска платформа, която да представлява единна точка за достъп до дейности за придобиване на цифрови умения, както и да се даде възможност за сътрудничество и оперативна съвместимост между националните инфраструктурите на националните коалиции (например уебсайтове или портали).

Платформата ще осигури: хранилище на съществуващите ресурси; инструменти за самооценка на компетентностите в областта на цифровите технологии; масови отворени онлайн курсове и други учебни материали за придобиването на цифрови компетентности; търсачка за съдържание, която е на разположение в инфраструктурите на националните коалиции; интерактивно пространство за обсъждане и обмен на знания, политики и стратегии за преодоляване на недостига на цифрови умения на пазара на труда.

Изграждането ще стане на два етапа.

•    Първият етап, който ще започне през 2019 г., ще се съсредоточи върху разработването на основна платформа за услуги, която след това ще се използва за свързване на националните коалиции в ЕС. Платформата има за цел споделяне на ресурси, услуги и практики между националните коалиции. Всички услуги ще бъдат достъпни и ще се предоставят както на равнище ЕС, така и чрез оперативно съвместими инфраструктури на националните коалиции. Финансирането на този етап е чрез обществена поръчка, която се очаква да бъде обявена през юли 2019 г.

•    Втората фаза ще подпомогне свързването на инфраструктурите на националните коалиции. Тази фаза ще се финансира чрез безвъзмездна помощ, като поканата за представяне на предложения за проекти се очаква да се отвори на 4 юли 2019 г. Целта е да се изградят оперативно съвместими връзки към основната платформа. Тези връзки ще позволят на националните коалиции да споделят своите дейности и съдържание, като по този начин ще станат достъпни и използваеми на националните езици. Конкурсът ще бъде отворен само за Дигиталната национална коалиция https://www.digitalalliance.bg.  Информация за коалицията може да се намери и на https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-national-alliance-dna-bulgaria.

Подробна информация по темите от втори конкурс (CEF-TC-2019-2)  може да се намери в текста на поканата (call text) след 4 юли 2019 г. на: https://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-telecom/apply-funding/2019-cef-telecom-calls-proposals

Преди да се подаде предложението за проект, трябва да се удостовери, че е от общ интерес (съгласно чл. 9 от Регламент № 1316/2013). За български проекти в сектор „Телекомуникации“ от МСЕ удостоверяването се осъществява от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез оторизирани представител.

Европейската комисия предвижда на 10 юли да проведе виртуален информационен ден по темите от втори конкурс 2019-2 CEF Telecom, който може да се проследи на: https://ec.europa.eu/inea/en/news-events/events/2019-2-cef-telecom-call-virtual-info-day

Допълнителна информация може да се получи от Ели Канева – държавен експерт в дирекция „Информационни технологии“ и член на Секторния комитет „Телекомуникации“ към Механизма за свързване на Европа, тел. 9409 284,  e-mail: ekaneva@mtitc.government.bg